Есен 2018

ИЗМЕРЕНИЯ НА СВОБОДАТА

2-дневна терапевтична група с Румен Янкулов

Важни въпроси за Семейните Констелации

Никой не е остров; всички сме взаимно свързани. Това, с особена сила, важи за семейната ни система. Тя е жив организъм, а законите, които я движат и повечето им динамики са скрити за очите на битовото ни ежедневие.

Без значение дали ни харесва или не, дали го желаем или обратното, дали го отричаме или приемаме, ние оставаме винаги свързани чрез чувство на дълбока лоялност (несъзнавана, в повечето случаи) с всички, които са били важни за физическото ни появяване (и оцеляване) в този свят и с всички, с които в един или друг етап на живота ни, ни е свързвала събовна близост. Тези, които са били важни за нас, остават свързани с нас и ние с тях (дори когато не искаме да е така). И никой не е в капацитета си да избира дали да е така или не. Това е факт от друг порядък. Признаването му, съгласието и респекта към тази фактологичност, отварят вратите на свободата за нас.

Става ума за свободата „за …”, понеже свободата „от …” е химера, или, поне, когато зад това стои амбиция, както е в повечето случаи. Нещо повече - свободата за нещо ново и различно от старото, е функция и следствие на приемането на нашата „несвобода от ...”; от миналото ни, от съдбовните факти в живота на родителите ни, от историята на предците ни, от значимостта на бившите ни партньори (още повече за тези, за които дори не искаме да си спомним). Психологическата свобода не се отвоюва, тя има цена и се заплаща. Човек не се отървава от миналото си, само се съгласява с неговото неизменно присъствие в настоящето си, и с това отваря врата към бъдеще, различно от повтарящо се минало. Всяка свобода има реалност, единствено в признаването на нейните лимити. Това дава смирение и сила. Отричането им ни закотвя в света на илюзиите, надеждите, фантазиите, ограбва силата ни да бъдем вкоренени, дава ни фалшиво чувство за значимост, с което, в действителност, ни прави по детински малки и слаби. Признаването на реалността (особено, болезнената) е свобода. Да знаеш своето място и какво е уместно за това място, е свобода. Да бъдеш (адекватно) отговорен е свобода. Носенето на чужди товар и отговорност, намалява капацитета ни да носим своите. Благодарността е свобода и това вече е, изцяло, въпрос на избор. Този практически семинар е за всичко това.